..или нашата гледна точка за Нещата
Защо е така приятно усещането, когато срещнеш спомен от миналото? Коя е причината човек да таи в себе си спомени, които подпалват умиление и носталгия? И колкото и да са изменчиви и нетрайни спомените, толкова искаме да ги съхраним за по-дълго време. Може да е дума, образ, аромат или дори някакъв неодушевен предмет. Но няма по-хубаво усещане от онази малка искра, заключена дълбоко в теб, която да може да запали забравените усещания.
Неосъзнато, докато градим настоящето си без да искаме подреждаме и спомените си. Дори когато разчистваме стаята си и от вече ненужните предмети, изхвърлайки ги те отиват в някое чекмедже на съзнието ни и чакачт повод да изплуват като спомени. И тук идва иронията на настоящето ни: дълго употребяваните вещи ги записваме в графа “за смяна” и започват да ни дразнат. А след време те възбуждат умиление и носталгия.
Нима споделеното дюшеме с първата любов не е по-удобно от най-модерната спалня. Или пък гледката от детската ти стая не е най-невероятна по своему. Абсурдно е как онова сиво парцаливо време, днес не ни позволява да изхвърлим също толкова парцаливата кукла. И въпреки че събужда ужас в повечето хора тя заслужава своето отредено място на полицата.
Тук няма да даваме съвети как да преобразиш стария шкаф за да стане “нов”. Той завинаги ще си остане в графа “за смяна”. Просто, когато разчистваш ненужните вещи не изхвърлай всичко, запази най-дълго употребяваните. Защото гарантирам – ужасно е приятно да можеш да запалиш забравени усещания. А ако няма сантименталност или място за съхранение, пак не го изхвърляй – подари го. Така преди година в една пуста неделя някой бе оставил стария си стол на паркинга пред Cozy bar.
Не знам кой го направи, но дано той има представа как пасна!
Cozy Bar.
• А тук можете да прочете статията на списание Максим за Cozy bar: → Цък
Коментарите към тази публикация са спрени.